Човек обича истински само безусловно ♥ Етиен ЖАЛАНК
♥ Човек обича същински единствено абсолютно
Малко или доста, ние сме склонни да мислим, че бихме били най-щастливи без другите, без тяхната настъпателност, напън или прочувствените шантажи, които упражняват върху нас. Човек наивно си показва, че в случай че е самичък на необитаем остров, най-малкото ще бъде спокоен и ще живее както желае.
Все отново е необходим още един взор, с цел да се разбере, че тази фантазия е колкото невъзможна, толкоз и неуместна. Другите съществуват – това е реалност, необратима реалност, с която би трябвало да свикнем. Ако се усамотя за размисъл в някоя пещера, другите няма да съществуват по-малко за мен, тъй като те са освен „ другаде ”, само че и вътре в нас, както го потвърждава актуалната логика на психиката. Нищо не можем да променим. Аз нуждая се от света, тъй като е тук. Имам потребност от другите, защото те съществуват. Частта не може да бъде самостоятелна от цялото.
Пълна заблуда е желанието да отричаш другите. Ако се вършиме, че спите във влака, с цел да не разговаряте със спътника си в купето, то е тъй като евентуално не ви се поддържа връзка. Обаче вие поддържате връзка посредством отхвърли си от другарство... Когато двама души си кажат „ няма смисъл, нямаме какво да си приказваме ”, те към този момент са разговаряли. Да виждаш другия като съперник, значи да се ограничиш в един неосъществим избор и неотложно да стигнеш до спорове и неудачи.
Другият е част от играта. Защо да се лиша от един сътрудник, даже в случай че играе непочтено?
Ние познаваме аплодисментите, които провокират двете ни ръце, само че какъв ще бъде шумът от една-единствена ръка? Жид споделя: „ Няма шедьовър на съдействие ”. Аз мисля тъкмо противоположното: най-великият шедьовър – Сътворението – има смисъл, тъй като всички участваме в него. Самотата е синоним на стерилитет, на безплодност.
Ако толкоз доста се опасяваме от другия, към този момент казахме – по този начин е, тъй като се усещаме отделени от него. Основното е да разберем, че става дума не за разделяне, а за разлики. Всички сме сътворени от идентичен материал. Бижутерът знае, че една златна обеца, както и една златна гривна, са направени от идентичен метал, въпреки да имат друга форма.
Можем ли да си разбираем какво разделя по този начин коренно хората едни от други, бялото от черното, сърбина от хърватина.
Психологът Жан Пиаже слага въпроса за неналичието на визия у децата до 7-годишна възраст, обвързвана със опазване на материята. Всяко дете ще ви отговори, че кг олово тежи по-вече от кг перушина. Ако налеем еднообразно количество вода в един висок и в един необятен съд, дребните деца няма да виждат идентичното наличие и ще настояват, че има повече течност във втория съд. След опазване на материята, по-високото равнище на развиване включва признание запазването на възприятията. Сред привидното разнообразие на формите, страстите и възприятията съществуват в едно тъждество във всеки от нас. Аз назовавам това осъзнаване „ възвръщаемост ”, осъзнаване на естествената еднаквост сред другите и мен. Ако извърша това „ припознаване ” на другия, значи той към този момент е бил вътре в мен.
Учените настояват, че светът е основан от атоми с друго разположение и те са свързани със съществуването на човечеството. Мистиците от хилядолетия не споделят нищо по-различно.
Да се сближиш с другия, значи да направиш от срещата си с него радостно прекарване без терзание, че може да не те одобри. Под маската на другото ми „ аз ” (своя „ аз ”, който намирам у другите), на всички места мога да намеря наслада и наслаждение. Докато децата играят на гоненица, най-голямото им благополучие е да се намерят: това, което се скрие най-добре и мъчно може да бъде намерено, ще остане разочаровано. Вероятно някой би трябвало да подскаже на децата да нарекат тази игра „ намираница ”.
Ако другият е еднакъв с мен, разумно е да го обичам и почитам. Такава е основната Божия повеля: „ Обичай близък както себе си. ” Кажеш ли това, значи всичко си споделил.
Но и още нещо... Да обичаш другия както себе си значи също нито повече нито по-малко. Това значи, нашето лично Аз да не се самозабравя в любовта ни към другия.
Ние сме сходни между тях, само че... разнообразни. Вместо да се тормозим от това знамение, би трябвало да се радваме. В реалност безкрайното многообразие на човешките същества обуславя играта и цялото благосъстояние на живота. Като отхвърлям другия, аз ощетявам света, затова и себе си. Расизмът, ксенофобията, нетърпимостта въобще са саморазрушителни възгледи, тъй като желанието да заличиш разликата, значи да се лишиш от личния си капитал.
Единственото възможно позволение от социално-икономическа позиция, което значи и от човешка, се свежда до любовта към другия. При изискване, че това държание допуска разграничение сред хората, а не тяхното обединение и обезличаване, даже в името на една буйна обич. Мисля, че беше казано от Саша Гитри: „ Любовта, това са две човешки същества, слети в едно. ”
Всъщност за какъв тип обич се приказва, в случай че тя допуска асимилираш на единия от другия? Или обединение на двамата в едно цяло? Това изтриване по начало води до еднообразност: получава се умаляване и обедняване там, където би трябвало да има разгръщане и обогатяване.
Според мен, прекалено много ни е говорено за любовта като нужда от другия. Не е ли ясно, че такова разбиране допуска взаимозависимост, даже двойна, затова – една ужасна дребнавост? „ Роб на любовта ”, това ме кара да се усещам окован във вериги и ще укори колегата си рано или късно. Така ще стигнем до ненавист и машинация.
Истинската компликация в любовта не е да я откриеш – тя е на всички места. Важното е човек да се научи на обич без условия. Не дължа нищо на индивида, който обичам, надлежно и той на мен. За да бъдем щастливи, би трябвало да живеем в съюз, а не във взаимна взаимозависимост.
Затова аз споделям, че любовта не е да имаш потребност от другия, а умеенето да направиш избор с кого да изживееш потребността си. Това са две разнообразни неща. Във втория случай аз оставам самостоятелен, не преставам да предпочитам и с нищо не оскърбявам възможностите си за благополучие. Защото мога да напусна жена си или да взема решение да остана. Аз нямам избрана задача по отношение на другия. Свободата е изискване на любовта. Трябва да се научим да обичаме, като предпазваме себе си.
За любовта – независимост!
• Не дължа нищо на обичания човек.
• Той не ми дължи нищо поради това, че го обичам.
• За да бъдем същински щастливи, би трябвало да живеем в съюз, а не според.
• „ Обичай близък както себе си ”. Значи, научи се първо да обичаш себе си.
• Обичай другия, както обичаш себе си: нито по-малко, нито повече.
• Човек няма никакъв интерес от безпределна всеотдайност. Другият не би трябвало да ви асимилира, тъй като любовта не е човекоядец.
От: „ Терапия на щастието “, Д-р Етиен Жаланк, изд „ Здраве и благополучие ”, 1994 година
Картина: DALL-E
